fbpx

ЕФЕКТИВНО, ДОСТЪПНО И ИНОВАТИВНО ЗА БЪЛГАРИЯ - КЛИНИКА ЗА ЛЕЧЕНИЕ НА ЗАВИСИМИ

Лечение на възрастни хора, зависими от алкохол, дрога и хазарт, познат на българите досега само от американските филми, най-накрая и в България - Клиника „28 дни, за да си чист“.

Интервю за "24 часа"

 

Лечението с интензивна психотерапия на зависими не е нов метод, напротив, от десетилетия е утвърден в световен мащаб – 70 години в САЩ, повече от 30 години в Европа. Но защо чак 2022 г започва да се прилага в цялата си пълнота в България?

На първо място, защото това изисква инвестиции, сериозен човешки капацитет и най-вече истинско желание да се прилага ефективно лечение. Когато започнахме да създаваме клиниката си казахме, че ако нямаме качествени терапевти, за които тази работа е смислена и важна – няма да го направим на всяка цена. За наше щастие, в Клиника „28 дни, за да си чист“ създадохме  страхотен екип, с който много се гордеем.

Да не забравяме, че качествената и истинска психотерапия на зависимите изисква сериозно обучение. Много психолози смятат, че в общи линии познават материята и могат да се справят. Но същината на модела „Минесота“ е точно  в умението  правилно да преминеш с пациента през всички етапи на неговото здравеене, без да засилиш унищожителната сила на вината. Да можеш да извадиш скритите в него възможности за ежедневното справяне със стресови ситуации, да го накараш да повярва в силите си и да си тръгне, вярвайки, че повече няма нужда от теб, че оттук нататък сам може да се справи. А това е крайната ни цел!

Аз съм родена в Полша. Там съществуват повече от хиляда клиники за зависими.  И държавата заплаща лечението  от бюджета на здравната  каса.   Това е знак, че начинът за лечение е ефективен и признат, защото полското правителство на вятъра пари няма да хвърля. В Полша има и създадени структури за обучение на терапевти. Поканихме най-добрите полски обучители – Анна Швед и Анджей Майхер да обучават нашия екип от терапевти. Работата ни с тях е дългосрочна и след време ще създадем и в България Център за обучение за лечение на зависимости по модел „Минесота“.  

Прочети още...

Може ли да се преодолее зависимост за 28 дни?

Психотерапията по модела Минесота е най-ефективният начин за лечение на зависими

Автор: offnews.bg

 

През 1935 г. в САЩ се създават първите клубове на анонимни алкохолици. Тези общности обединяват хора, които искат да се избавят от зависимостта си, споделяйки проблемите си, подкрепяйки се взаимно. Години по-късно, през 1954 г., психотерапията в страната преживява своя разцвет. Психолозите създават модел, който поставя на научна основа лечението на зависимости. Нужен е бил обаче по-кратък, фиксиран срок, който да бъде финансиран от здравните фондове в страната. Така се ражда моделът Минесота, който дава начало на създаването на клиники за лечение на зависими. В тях се предлага терапия в рамките на 28 дни.
„28, за да си чист“ се нарича и първата българска клиника за интензивна терапия на хора със зависимости по модела Минесота у нас.  Защо 28 дни? Този срок не е ли твърде кратък? Разбирам, че такъв е моделът Минесота, но за този период успяват ли вашите пациенти да преодолеят зависимостта си?

Зависимостта е хронично, рецидивиращо заболяване, което, ако не се лекува, води до смърт. Приемете, че дори след преминало лечение, при евентуален рецидив, болестта не започва от начало, а продължава от това състояние на пациента, до което е стигнал последно. За да могат да се затворят рецепторите на навика са необходими между 21 и 24 дни. След този срок се счита, че навикът е преодолян.

Това далеч не означава, че човекът вече е напълно излекуван. 28 дни се провежда мотивационно лечение на личността на пациента. През това време той осъзнава всички деструктивни елементи на зависимостта, която го е довела до това положение. Научава се да преминава през стресови ситуации без психоактивни вещества, да се предпазва от рецидиви, да устоява на алкохолния или наркотичния глад. Ще цитирам един наш пациент: „Вие не ме лекувахте, за да се откажа от алкохола, вие ме научихте да живея, без да имам нужда от него!“.

Работите ли и с близките на зависимия?

Едновременно с терапията на болния от зависимост пациент се провеждат срещи с близките му хора. С тях работи друг психотерапевт, в терапевтичен кабинет в София или онлайн. Хората, които са в близкото обкръжение на зависимите, също имат нужда от помощ, защото са стресирани, объркани, не знаят как да се държат с човека, преминал през терапия.

След интензивния курс пациентът се връща у дома променен - с променени навици, различно мислене и съответно трябва да се промени подходът на близките му към него. Наново се изгражда доверие помежду им, те вече разбират, че избавянето му от зависимостта не е само въпрос на силна воля, защото зависимостта от дрогата, алкохола или хазарта е заболяване.

През този първи месец работим успоредно с психотерапевта в терапевтичния кабинет с близките. С пациентите всеки ден работят трима терапевти, които водят групови занимания, правят личен план за оздравяване, провеждат индивидуална терапия поне три пъти седмично. В продължение на 28 дни ние работим със зависимия, за да може, когато напусне клиниката, да има план за живота си по-нататък без зависимост.

За пациента терапията не приключва след 28-ия ден, защото с излизането той се включва в реалния живот, където ще му казват „хайде изпий една бира, нищо няма да ти стане“. Той трябва да може да отказва, да знае как да избегне рецидив. Затова правим поддържаща терапия в продължение на 4 седмици в събота и неделя. Хората, които са преминали през 28-дневния курс, отново идват при нас и се включват в работилници. В тези работилници, през втория месец, който е критичен, те се научават да преодоляват проблемите извън клиниката. Защото, когато си вътре е по-лесно - имаш терапевт, всичко е организирано, няма ги изкушенията.

Пациентът изгражда умения да не посяга към изкушенията в стресова ситуация. Той вече знае как трябва да подхожда в критична ситуация. Защото алкохолният, наркотичният или друг глад ще се появяват в живота му и занапред. Колкото по-дълго не употребява, толкова повече нещата започват да избледняват в съзнанието му.

С близките и през този месец продължаваме да провеждаме срещи. Когато хората живеят със зависим, губят реална представа как трябва да се държат, и в повечето случаи вместо да му помагат да не употребява, с действията си го подтикват към по-тежка употреба. Например, много често крият от целия свят, че близкият им човек е зависим – пие, дрогира се, играе хазарт и т.н., а това му вреди. Болният от зависимост човек осъзнава, че има нужда от лечение само когато „ножът опре до кокала“.

Чести ли са случаите на комбинирани зависимости – например алкохолизъм и наркомания?

О, да! Мога да ви кажа, че чисти алкохолици не срещаме често. Повечето хора, които са зависими към хазарт, развиват и зависимост към алкохол или дрога едновременно, а най-често комбинацията е дрога и алкохол. С времето профилът на зависимите се промени, както се промени и начинът на пиене в България. Преди 30 и повече години се пиеше в по-малки количества, преобладаваше виното, сега се ползват концентрати. Не се пие за удоволствие, а за напиване.

Друг проблем е, че голяма част от зависимите пациенти произхождат от дисфункционални семейства – например ако са деца на родители алкохолици или разведени. Съществуват и „наркотични семейства“. Работя със зависими от дрогата от много години и мога да кажа, че вече има пораснали деца от наркотични семейства.

Какви други зависимости се лекуват при вас? Споменахте дрога, алкохол, хазарт. Интернет зависими имате ли?

На този етап пациенти, зависими само от интернет, нямаме. Но всяка зависимост се лекува по аналогичен начин. Хората посягат към тези изкушения, за да потушат напрежението или когато им липсват смелост, самочувствие... Така компенсират тези дефицити. В един момент обаче тези „ползи“, стават проблем за психиката, а после и за здравето - започват да им изтръпват крайниците, изпадат в тежки депресии. До една сутрин, когато вече не могат да станат от леглото, за да отидат на работа.

Кои неща са категорично забранени в клиниката ви и как е организирано ежедневието на зависимите?

Категорично са забранени употребата на психоактивни вещества и хазартът. Режимът е организиран така, че пациентите ползват телефоните си всеки ден, но в определено време – след приключването на терапевтичния дневен цикъл. Вредите от пълната забрана за ползване на телефони са повече от позитивите. Така или иначе пациентите през цялото време са заети и нямат време да ги ползват.

Други категорични забрани няма. Основата на успешното оздравяване е доброволното желание за лечение. Денят започва в 8 ч. със сутрешно събиране на групата. Всеки делничен ден се провеждат 4 групови терапии по час и половина. Има отредено време три пъти седмично за работа с личните терапевти, след което отново групови занимания до 17,30 и вечерно приключване на деня.

В свободното време вечер пациентите получават персонални задачи, които трябва да подготвят за терапията, включваща работа върху себе си. Събота и неделя са по-малко натоварващи, гледат се мотивиращи тематични филми, провеждат се срещи с представители на Анонимни алкохолици, защото това е една от възможностите за пациентите ни освен поддържащата терапия, която се прави в клиниката или в терапевтичния кабинет.

Горещо препоръчваме на пациентите ни след интензивният курс и като част от поддържащата терапия да посещават сбирки на анонимните алкохолици или анонимните наркозависими. Учим ги да се възползват от различни възможности, за да останат чисти. Всяка неделя, след втората седмица от престоя в клиниката, се организират срещи с близките на пациента, за да прекарат няколко часа заедно с тях навън. През първата седмица тези срещи са с подкрепата на лекуващия психотерапевт.

За нас контактът с близките е много важен, защото често тези хора са в много обтегнати, дори прекъснати отношения. Благодарение на работата с психотерапевти, отношенията им доста се подобряват. Това е дълъг процес, който не може да приключи за един месец, затова работим и през втория месец, но вече през почивните дни, а и след това пациентите ни винаги имат възможност за контакт с нас. Ако човек вижда, че не може да се справи, забелязва симптоми, които могат да го доведат до рецидив, винаги може да дойде в клиниката за няколко дни, за да се стабилизира, да направи спешна консултация с лекуващия или дежурния терапевт.

Какъв е подходът при рецидив?

Какъвто и когато пациентът постъпва при нас за първи път. Над 50% от зависимите се справят след първия курс на интензивната психотерапия, но при 20-30% има пробиви. Стремим се, заедно с тях, да не го допускаме. Независимо че има пробив, на човека трябва да му се окаже необходимата помощ – и ние го правим.

Как реагират на терапията мъжете и как жените? Има ли разлика в резултатите при едните и другите?

Няма голяма разлика. Жените подхождат по друг начин към самото лечение. Много често, когато прозрат докъде са стигнали, жените реагират силно емоционално, защото оценяват цялата деструкция, която е нанесена на живота им. Повечето от тях плачат на терапия. Като резултати не може да се каже, че едните се справят по-добре от другите, няма особена разлика. 

Каква е успеваемостта на този метод? Вие казвате над 50%, някъде прочетох 20%?

Ако човек излезе след 28 дни и не провежда поддържаща терапия може да е 20%, но по начина, по който ние провеждаме лечението, успеваемостта е над 50%. Нашата клиника е единственото място, което е създадено изцяло по правилата на модела Минесота. Психотерапевтите ни са обучени от високвалифицирани полски специалисти с дългогодишен опит. Аз самата съм полски възпитаник, социолог, завършила съм във Варшавския университет. Искаме да наложим високо качество и добра организация на лечебния процес.

Разбрах, че в Полша има много такива клиники, обяснението за мен е, че здравният фонд (фондове) в страната заплаща терапията на зависимите хора. Тук държавата има ли някакъв ангажимент?

Наистина, в Полша Касата плаща за този вид лечение на зависимостите, но там тази практика съществува над 30 г. и вече има над 1000 клиники по този модел. Налице са резултати, а Касата заплаща за доказан ефект. 

Нашата клиника първо трябва да заслужи доверието на държавата, да работи както трябва и да покаже резултати. Все пак това е въпрос на средства, които се отделят от общественото здравеопазване. Същевременно трябва да има и строго приети стандарти, по които се провежда психотерапията – тези стандарти са заложени в самия модел Минесота. Защото трябва да има правила и контрол върху процеса. 

Вие искате да утвърдите модела, да покажете, че работи и тогава да търсите финансиране от НЗОК?

Разбира се! Нужна ни е най-малко половин година, а може би и повече, за да се видят резултатите и да поискаме НЗОК да финансира този вид лечение на зависими. Ще представим резултатите си и пред Българския лекарски съюз. Очаква ни много работа, но важното е, че набелязаните от нас цели са напълно постижими и ще поставят основите на едно ефективно и необходимо лечение на хиляди болни от зависимост хора в България.

Позволете на зависимия да се сблъска с последствията от действията си

Позволете на зависимия да се сблъска с последствията от действията си

Сблъсъкът с последиците дава усещане за „дъно“ и помага на мотивацията за лечение

Автор: offnews.bg

росиц

Животът със зависим човек, особено с този, който не се лекува, е изпълнен с много негативни емоции – гняв, обида, разочарование, вина, обвинения и др. Близките на зависимия ежедневно се сблъскват с хаос, непредвидимост, несигурност, загуби, често дори агресия и насилие. В опита си да се приспособят, обикновено „плащат“ висока цена. Точно както и зависимия, съсредоточават живота си около употребата/играта, загубват, изоставят или пропускат ценни за тях неща. Поемат свръхтовар и ангажименти, за да компенсират последиците от зависимостта. Чувстват се уморени, напрегнати, неудовлетворени. Такива са наблюденията на психолога и психотерапевт Росица Бялкова, която работи с близки на зависими. Нейни са професионалните съвети към хората, които споделят живота си със зависим.

Как трябва да се говори с партньора за зависимостта му?

Зависимостта е болест, а когато човек е болен, близките му го подкрепят да се лекува. За разлика от други заболявания, зависимостта трудно се признава. Често зависимите предпочитат да говорят за другите си заболявания, последици от зависимостта: различни психични разстройства, депресии, панически атаки, шизофрения или заболявания като диабет, сърдечни проблеми, полиневропатия, цироза на черния дроб, панкреатит и др.

Това е така не само заради стигмата, но и заради специфичните механизми, чрез които зависимостта въздейства върху възприятията, емоциите, мотивацията… Близките на зависимия не могат да противодействат на тези механизми, но могат да не се поддават на манипулациите, могат да не вярват на обещанията, които няма да бъдат изпълнени и могат да не губят време да разчитат на планове, които никога няма да бъдат реализирани. Могат да се отдръпнат, да се дистанцират емоционално, да не бързат да почистват след поредния запой, да не търсят извинения за неприемливото поведение на зависимия. 

Могат да признаят, че има проблем, могат да се престрашат да споделят и да потърсят помощ. В този смисъл, по- важни са действията, които ще дадат възможност на близкия да усети дискомфорта на последиците от зависимостта си, а не думите, които ще му дадат нов повод да се оправдава, да лъже, да манипулира.

Как зависимият може да бъде убеден да се подложи на терапия?

Разпространено е убеждението, че зависимият трябва толкова много да пострада, че да се осъзнае и с усилие на волята да спре да употребява. Често, чакайки това „осъзнаване“, майката се оказва пребита от сина си, бащата се отказва от детето си, семейства се разделят, животът на много хора се превръща в ад, който продължава с години. Истината е, че всичко това може да бъде спестено, ако зависимият претърпи последиците от своите действия.

Сблъсъкът с последиците дава усещане за „дъно“ и помага на мотивацията за лечение. Има и една техника, наречена „интервенция“, която също помага за провокиране на усещането за „дъно“ и която може да се проведе след предварителна подготовка със специалист. Една от стъпките в „интервенцията“ е да се направи списък с възможно най-много факти, илюстриращи проблемите, произтекли от употребата и/или хазартна игра на зависимия.

Как се работи с психотерапевт в периода, когато партньорът ти е в клиника?

Значителна част от терапевтичната работа за близки на зависими е информирането, т.нар. психообразование. Разглеждат се и се дискутират теми, свързани със зависимостта, с последиците за семейството, с начините, по които то се опитва да се приспособи и с негативните последици от приспособяването към ситуацията. Участниците в този вид терапевтични групи могат да свържат получената информация със своята конкретна ситуация, да разберат доколко те самите са засегнати от проблема.

Черпят от опита на останалите участници, както и от многобройни практически примери и насоки от водещия. Получават подкрепа, разбиране. Имат своето пространство да споделят и да бъдат чути. Зависимостта и съзависимостта са мъчителни състояния, но ако зависимият може да смекчи болката с алкохол, наркотик или хазарт, близкият му не разполага с такива „обезболяващи“. Затова обръщаме специално внимание на близките.

Кои са "подводните камъни" при връщането на терапевтирания в семейството?

Представете си, че на един лист нарисуваме членовете на едно семейство. Оказва се, че един от тях е зависим. Семейството търси помощ, отива при терапевта, отделя от картината зависимия си член и го „дава на терапевта да го поправи“. Терапевтът му въздейства, метафорично казано го „поизрязва“, оформя силуета ….и т.н. и го „връща“. Оказва се, че променената фигура не пасва на непроменената картина.

И тук вариантите са два този, този, който не пасва, да стане част от нова картина или картината да се промени, за да се впише променената фигура. Това е метафора на „подводните камъни“, за които попитахте. Когато участват в програмата, зависимите преминават през много интензивна личностна работа, която стимулира тяхното осъзнаване, промяна и личностно израстване. За да не саботират несъзнателно този процес, близките трябва да знаят през какво преминава зависимия и те самите да преосмислят случилото се, да развият нови знания и умения.

Разбирам, че е важно да демонстрираме доверието си в зависимия, който се лекува, да подкрепяме увереността му, че ще се справи, но как да стане това?

В рамките на самото лечение, зависимите работят върху своята самооценка, мотивация, увереност, умения за разпознаване на рецидив и превенцията му. Поддържането на мотивацията, увереността и оздравяването на зависимия не е задача на близките, но има неща, които те е добре да не правят, като например да не предлагат на зависимия „да пийнат“ по едно, за да „отпразнуват промяната“. Дори водещата зависимост да не е алкохолът, пиенето му ще повиши риска от рецидив.

Има и още един риск, който е добре да се знае. Когато животът на близките е бил посветен единствено на грижата за зависимия, чрез опитите да контролират неговата употреба/хазартна игра, чрез поемане на допълнителни отговорности и ангажименти, за да компенсират различни загуби, тогава промяната при зависимия се оказва криза и сблъсък с нещо ново и непознато за близките, което изисква и те да променят свои навици, нагласи и да излязат от комфорта на познатото, на рутинното. Не всеки близък е склонен да го направи, а някои имат желание, но не знаят как.

Ако семейството е с деца, как им обясняваме какво се случва – зависимостта, липсата, когато другият е на терапия, поведението при връщането му в семейството?

Преди да се говори за зависимостта, е добре възрастните да се запознаят с начините, по които децата се приспособяват към зависимостта в семейството. Има различни роли, в които децата влизат и те не са едни и същи за всяко дете. Един от патологичните механизми на приспособяване към зависимостта е „не мисли“, „не чувствай“, „не говори“, „не споделяй“, „не питай“... В заниманията, предназначени за близките, е предвидено обсъждане на влиянието, което зависимостта оказва върху различните членове върху семейството и върху децата, както и обсъждане на конкретни въпроси, свързани с конкретни лични ситуации.

Разумно ли е да въвличаме и други в подкрепата на зависимия, който е преминал терапия, или е най-добре това да остане в тесен кръг?

Разумно е да не поемаме отговорност, която не е наша. В рамките на терапията си зависимият е подкрепен и поема своята отговорност за живота и здравето си, осъзнава последиците и загубите от употребата/играта си, развива нови умения, които подпомагат взимането на здравословни решения. Така че е напълно в състояние да си вземе лично решението кой от обкръжението си да информира за своята зависимост.

Случвало ли Ви се е да работите с двойка, в която и двамата са зависими?

По- често се случва да работя със зависим, чийто партньор също развива зависимост.

Кога психотерапията с близките на зависимия е ефективна и кога преценявате, че е безсмислено да се полагат усилия?

Никога не е безсмислено да се полагат усилия. Но всеки случай е различен и резултатът зависи от ресурса и активността на пациента. Освен това често процесът на лечение е свързан с рецидиви и хората погрешно смятат, че щом се е получил рецидив, значи лечението е невъзможно и случаят е безнадежден. Това не е така. Важно е човек да се поучи от рецидива и да продължи да полага усилия. Често трайните ремисии се получават след неколкократни рецидиви.

Как да се съхраним и кога да бягаме?

Не мога да отговоря еднозначно на този въпрос. Но мисля, че е важно да се каже, че за да вземе конструктивно решение, човек е добре да си даде време да осмисли ситуацията, в която се намира. Затова бих посъветвала консултирането със специалист, който да подпомогне процеса на осмисляне.

Случай, който Ви е изненадал?

Близък на зависим, който е бил много активно борещ се и непримиримо отрицателно настроен към „слабостта на близкия си“, който развива същата зависимост, след като партньорът му е започнал да трезвее.

Вашите съвети към хората, които живеят със зависими?

Погрижете се за себе си!
Започнете да определяте граници и да казвате „не“.
Защитете себе си и децата си.
Въздържайте се да „навлизате в чужда територия“ – да поемате чужди задължения и отговорности.
Обърнете се за подкрепа и помощ.
Помнете, че можете да живеете само собствения си живот. Отговорността за живота и здравето на другия не е ваша.

Росица Бялкова е дипломиран психолог и психотерапевт в областта на монодрама, психодрама, индивидуална и групова психотерапия. Автор на програми за универсална и индикативна превенция на употребата на психоактивни вещества. Обучител и водещ на тренинг-семинари и терапевтични групи. От 2007 г. се занимава с терапия на хора със симптоматика от депресивния спектър, а от 2016 г. надгражда терапевтичния си опит с консултиране на лица, експериментиращи и/или активно употребяващи психоактивни вещества и техните близки. Завършила е магистърска степен по специалност „Психология” към СУ „Св. Климент Охридски”. Преминала е десетки обучения в областта на зависимостите, както и в мотивационно интервюиране. Завършила е школа по зависимости във Варшава. Обучена е в терапевтична работа със съзависими лица. Член на Дружество на психолозите, Институт за психодраматични практики „Хирон“, Дружество по психодрама и групова психотерапия – България и ФЕПТО. Води терапевтични сеанси с близките на зависими в клиника "28 дни, за да си чист".

https://offnews.bg/zdrave/pozvolete-na-zavisimia-da-se-sblaska-s-posledstviata-ot-dejstviata-si-784531.html

Зависимостта е болест

СЪВРЕМЕННА ВЕРСИЯ НА МОДЕЛА МИНЕСОТА 

Автор: Ева Войдило

zavisimostta e bolest

Представеният тук накратко първоначален Модел Минесота е еволюирал заедно с развитието на психиатричните и психологични знания и натрупването на клиничен опит. Хората, които се занимавали с лечение, правели това все по-професионално. Трупали се познанията за алкохолизма, а също и разбирането за динамиката на различните завсисимости и “освобождаването от порока”, както някога наричали оздравяването от тази сложна болест. Преди да обсъдим отделните стълбове, на които се опира съвременният Модел Минесота, още няколко думи за изпъкващото в заглавието на настоящата книга разграничаване между “излекуване” и “оздравяване” и по-скоро за употребата на думата “оздравяване” вместо “здравеене”.

     На този фон могат да се очакват някои противоречия. За да избегнем ненужните спорове, нека се върнем към началото на Модела Минесота, който е използвал като източник на основни понятия и терапевтични насоки програмата на Анонимните алкохолици. В Първата от Дванадесетте традиции на АА четем: Нашето общо добро трябва да е най-важно; тъй като оздравяването на всеки от нас зависи от единността на Анонимните алкохолици. В американския оригинал това изречение звучи по следния начин: Our Common Welfare Should Come First; personal recovery depends upon A.A. unity (подчерт. от авторката).

     А сега нека разгледаме символа на общността на Анонимните алкохолици, в който също фигурира думата recovery, преведена като здравеене. Този символ представлява равностранен триъгълник, вписан в кръг. В основата на триъгълника има надпис: recovery (здравеене), по дължината на лявото бедро е поместен надписът: unity (единност), а по дължината на дясното – service (служба).

    

Прочети още...