Трудно е, но и напълно възможно. В тази ситуация могат да помогнат само най-близките хора. Но е много важно как ще го направят.

В семейство със зависим, често ролята на най-близкият човек е ролята на “бавачка”. Обикновено в тази роля влизат съпругата, майка, баща, порастналите деца... В класическият вариант „бавачката“ прави всичко възможно семейството да се запази, а външните хора да не разбират за проблемите в семейството. Тя докарва пари в семейството и възпитава децата, които още от малки се научават да крият семейните тайни. Отношенията между „бавачката“ и зависимият зависят от това, в какво състояние се намира зависимият. В кризисни ситуации бавачката го обгрижва, ухажва, прибира го от улицата, обажда се в службата за да го оправдава, че е болен, с всички сили се старае да неутрализира агресията му, търпи физически посегателства и обиди, храни го и т.н.

В по-нормалните ситуация, без употреба, бавачката може да продължава да обгрижва зависимият, а може и да му натяква, какъв изпаднал човек е, с което да се опитва да го задържи далеч от следващото изкушение.

И в двата случая през определени периоди от време ситуацията се повтаря и започва от начало. Този цикличен алгоритъм може да продължи безкрайно. С поведението си „бавачката“ усложнява ситуацията и утежнява развитието на заболяването, докато в крайна сметка не се установи, че и тя самата вече не иска да живее по друг начин.

Общото правило за всички близки на зависимият – мъж, жена, баща, майка, приятели – да не правите нищо, което би развило заболяването.

А това означава следното:

1. ПРОБЛЕМИТЕ СИ ЗАМИСИМИЯТ ТРЯБВА ДА РЕШАВА САМ.

Щом сам ги създава, сам трябва и да ги решава. В противен случай зависимият няма да има бариери да се „натряска“ за пореден път, защото ще знае, че има кой да му „оправя бакиите“.  Понякога можем да наблюдаваме следния конфуз: мъжът на семейството пропил или проиграл парите, а жената търси пари назаем, за да изплати дълговете му. 

Не трябва да се обаждате в службата на зависимият и да обяснявате, че е болен и няма да дойде на работа. Не трябва да тичате при личния лекар за да му вземате болничен. Първо, защото не е добре да лъжете, а и давате лош пример на децата си; второ, след два, три пъти вече никой няма да ви вярва и най-много да ви вземат на подбив; трето – днес ще го спасите от скандал, който е напълно вероятно би предотвратил следващото път да посегне към алкохол, дрога или хазарт, а утре това ще ви се върне тъпкано и най-вероятно той ще си загуби работата си.

Напълно е неприемливо състрадателните роднини да купуват алкохол, например, за да му мине махмурлука. Със същият успех може да му се предложи оръжие за да се застреля.

Трябва да разберете – ЗАВИСИМОСТТА Е БОЛЕСТ, а лечението е трудно и не винаги приятно.

Например, ако имате цирей и не искате да го лекувате, ще го криете под дрехите си, ще го мажете и ще се стараете да не го докосвате, по-малко ще се движите и така, докато не си докарате сепсис. А ако въпреки болката го „отворят“, източат гнойта и ви дадат антибиотик – ще бъде болезнено, но със сигурност ще се оправите и ще забравите за проблема.

2. ВАЖНО Е ДА СЕ СПАЗВАТ ОБЕЩАНИЯТА. АКО НЕ МОЖЕШ ДА ГИ СПАЗВАШ – НЕ ГИ ДАВАЙ.

Зависимите хора много силно развиват манипулативните си инструменти – винаги усещат къде ще получат отпор и отказ. В това отношение те са като деца и поради тази причина най-добре  е да се държите с тях като с такива: където е нужно да ги похвалите, ако са виновни ги наказвате. Но нито един от дори незначителните епизоди на употребата да не остават без вашето внимание и да получат наказание, съответстващо на постъпката.

И нека не ви притеснява солидната възраст и социалният статут на зависимият. Разумната политика на моркова и тоягата често дава много добри резултати независимо от финансовото и социалното положение на зависимият човек.

Така, например, ако съпругата се заканила че при следващият път ще се разведе с него – добре е още същата вечер, като се прибере дрогиран или пиян, или пък се прибере на сутринта от казиното - да му представи предварителното споразумение за развод, за да го подпише. Винаги в последствие може да го скъсате, но практика показва: подобни решителни действия карат зависимите много по-бързо да се замислят и да приемат че имат проблем, от постояните заплахи и скандали.

3. ВАШЕТО ОТНОШЕНИЕ КЪМ ЗАВИСИМОСТТА НА ПАРТНЬОРА ВИ ВИНАГИ ТРЯБВА ДА БЪДЕ НЕГАТИВНО.

Нито една употреба на алкохол, леко „напушване“ или „само една игра на рулетка“ не трябва да остават без вашето внимание – негативно, разбира се. Това не означава, че всеки път трябва да вдигате скандал до небесата и да разбивате цялата посуда у дома – това в никакъв случай не трябва да го правите. Този тип поведение води единствено и само в посока повече и по-силна употреба, но вече с повод – проблеми у дома. Подобни ситуации трябва спокойно да се обсъждат, на трезва глава, анализирайки ги и правейки изводи от тях.  Един примерен разговор може да протече по следният начин:

- Скъпи! Снощи, когато бяхме на гости ти отново се напи, въпреки, че ми обеща хиляди пъти. Беше унизително и неприятно за мен, защото към края на вечерта ти изглеждаше отвратително, стана агресивен и ме беше страх от теб.

- Скъпа, вчера имах много проблеми в работата, трябваше да се отпусна, за да не личи, че имам грижи. Видя ли, че Васко постоянно ми наливаше чашата до горе?  А и главата днес адски ме боли – сигурно алкохолът беше менте.

- Мислех, че щом си ми дал мъжката си дума ще държиш на нея! А излиза така, че за теб обещанията не важат, когато някой ти налива в чашата!

- Виж сега...

- Нищо няма да гледам! Стига сме се лъгали! През последният месец това е вече трети път, когато се налага да водим такъв разговор – имаме нужда от консултация при специалист.

- Щом имаш нужда – проблемът си е твой.

- Първо, това е и за двамата ни, никой няма желание да те вкарва за лечение, искам само да поговорим с терапевт, как да минаваме през тези кризи, когато пиеш.

Подобен разговор може да се води с човек, който е болен от алкохолна, наркотична, хазартна или комбинирана зависимости.

Понякога един такъв разговор е достатъчно за да се отиде на среща с терапевт, но по често зависимият отказва, обяснява, че няма свободно време и, че тези срещи са само „да напълниш джоба на някой психар“ и т.н. Вашата задача е да не се огъвате и с всеки изминал път да настоявате все повече и повече. Ако считате, че такъв тип разговори не впечатляват партньора ви, прилагайте и други начини за въздействие, все пак го познавате по-добре от нас.

И помежду другото, споменавайте в разговорите си, че в „нормалните“ държави всеки уважаващ себе си човек при лични проблеми търси терапевт за помощ, това не е срамното, а срамно е да не се оправяш в живота и да си на дъното.

4. ВСИЧКИ РАЗГОВОРИ СЪС ЗАВИСИМИЯТ ТРЯБВА ДА БЪДАТ КОНКРЕТНИ И ЛОГИЧЕСКИ ЗАВЪРШЕНИ.

Всеки ваш разговор или спор трябва да завършва с конкретно предложение или решение. Не спирайте на половината път, за да не давате на зависимия за пореден път да ви излъже и да отложи решението на проблема за неопределено време.

И понеже всички разговори със зависимия завършват с обещания повече да не посяга – всички формално се успокояват. Ясно е, че след известно време всичко ще се повтори, и така до безкрай.

Да знаете, когато вашият зависими ви обяснява, че е осъзнал проблема, дълбоко се разкайва, обещава повече да не го прави, накарайте го да ви даде думата си – ако още веднъж го направи, независимо от количество или след колко време – отивате при терапевт.

5. НЕ ПРОВОКИРАЙТЕ ЗАВИСИМИЯТ С ДЕЙСТВИЯТА СИ.

Най-умното, което можете да направите е да премахнете алкохола от дома на зависимият. Не го водете при компании, в които дрогата е нещо нормално, ако е зависим към употребата на наркотици. Не ходете заедно в заведения с игрални автомати, ако е хазартно зависим.

Първо - колкото по-малко го провокирате – толкова е по-добре, а второ, запомнете следното:

Ако един алкохолик се е отказал от порока си, а вие пред него си наливате по една чашка – така само му напомняте, че той е болен, а вие не. Има хора, които се засягат и се травмират от тези демонстрации. Ако и двамата не пиете, имате общи „безалкохолни интереси“ и увлечения, тогава до вас болният от алкохолна зависимост ще се чувства здрав.

6. НЕ ТРЯБВА ДА КРИЕТЕ, ЧЕ БЛИЗКИЯТ ВИ ЧОВЕК ИМА ПРОБЛЕМИ.

Няма нужда да споделяте какви скандали имате у дома, но и няма нужда да се правите, че нямате никакви проблеми, хората и без това го виждат. Не лъжете децата си и не ги карайте да лъжат другите хора, бабите и дядовците например. Обикновено, ако са ученици най-малко вече са наясно.

Ако сте сигурни, че привличането на други роднини на зависимият: родители, големите деца, приятели, шефът, колегите, може да помогне – не се колебайте да им разкажете за проблема и да поискате помощ.

7. РАЗГОВОРИТЕ СЪС ЗАВИСИМИЯТ ВИНАГИ ТРЯБВА ДА БЪДАТ ОТКРОВЕНИ.

За целта е малко само да му обяснявате колко много пие, колко се дрогира или залага.  Винаги предварително трябва да се подготвите към такъв тип разговор, особено ако искате да привлечете и други хора, които да ви помогнат. Трябва да сте конкретни с честотата на употребата, стадиите и поведението им след употребата.

Най-лесното е да си водите дневник и може даже и да го илюстрирате. Ако имате възможност, направете видеоклипове и снимки. Все пак го правите за себе си и за да му помогнете, не да ги качвате в социалните мрежи.

.8. ТРЯБВА ДА ОБЯСНЯВАТЕ НА ЗАВИСИМИЯТ ДО КЪДЕ Е СТИГНАЛ В ЗАБОЛЯВАНЕТО СИ .

Зависимият човек винаги възприема информацията едностранчиво: чува и вижда само това, което му изнася, а това, което не му изнася просто не му обръща внимание. Зависимият допуска до съзнанието си само информация, която няма да „навреди“ на употребата му.

Зависимостта в случая се явява като вътрешен цензор, складира оправдания и „полезните“ факти, маскира и адаптира към нормалната употреба.

Алкохоликът събира информация, че алкохолът е полезен за здравето. Наркоманът с пяна на устата ще ви обяснява, че марихуаната е полезна и лекува заболявания и т.н.

За това, за да пробиете този кордон и да доведете до знанието на зависимия обективната информация трябва да подхождате понякога много творчески. Нищо няма да постигнете, ако облепите стаята му с плакати срещу зависимостите или на ден по 10 пъти го заливате със съобщения колко е вредно това, което прави.

Например, споделете с него информация, че един ваш познат, колега, който е дори по-млад от него, преди няколко години се е споминал от същата зависимост след пореден запой – възможно е зависимят и да се замисли.

Например, един бивш зависим се е осъзнал, след като видял свой бивш съученик на улицата като бездомен до кофа за боклук.

9. ПОМАГАЙТЕ НА ЗАВИСИМИЯТ В ТРЕЗВОТО МУ СЪСТОЯНИЕ. Помогайте НА ТРЕЗВОТО МУ „АЗ“.

Не очаквайте от зависимият човек сам да започне да се променя, да променя ежедневието си, а активно му помагайте. Ходете с него на кино, в театри, галерии, излизайте извън града, запознайте се с нови интересни хора. Зависимият през времето на заболяването си живее за да задоволи само потребностите си към употребата. Излизайки от зависимостта той няма друг свят.

10. И НАЙ-ВАЖНОТО! ОБЪРНЕТЕ СЕ КЪМ СПЕЦИАЛИСТИ. ЗАЕДНО ЩЕ ИЗМИСЛИМ НАЧИНИ ДА СЕ СПРАВИТЕ: «Една глава мисли добре, а две – още по-добре!».