Лечение на възрастни хора, зависими от алкохол, дрога и хазарт, познат на българите досега само от американските филми, най-накрая и в България - Клиника „28 дни, за да си чист“.
Интервю за "24 часа"
Г-жо Зафирова, лечението с интензивна психотерапия на зависими не е нов метод, напротив, от десетилетия е утвърден в световен мащаб – 70 години в САЩ, повече от 30 години в Европа. Но защо чак 2022 г започва да се прилага в цялата си пълнота в България?
На първо място, защото това изисква инвестиции, сериозен човешки капацитет и най-вече истинско желание да се прилага ефективно лечение. Когато започнахме да създаваме клиниката си казахме, че ако нямаме качествени терапевти, за които тази работа е смислена и важна – няма да го направим на всяка цена. За наше щастие, в Клиника „28 дни, за да си чист“ създадохме страхотен екип, с който много се гордеем.
Да не забравяме, че качествената и истинска психотерапия на зависимите изисква сериозно обучение. Много психолози смятат, че в общи линии познават материята и могат да се справят. Но същината на модела „Минесота“ е точно в умението правилно да преминеш с пациента през всички етапи на неговото здравеене, без да засилиш унищожителната сила на вината. Да можеш да извадиш скритите в него възможности за ежедневното справяне със стресови ситуации, да го накараш да повярва в силите си и да си тръгне, вярвайки, че повече няма нужда от теб, че оттук нататък сам може да се справи. А това е крайната ни цел!
Аз съм родена в Полша. Там съществуват повече от хиляда клиники за зависими. И държавата заплаща лечението от бюджета на здравната каса. Това е знак, че начинът за лечение е ефективен и признат, защото полското правителство на вятъра пари няма да хвърля. В Полша има и създадени структури за обучение на терапевти. Поканихме най-добрите полски обучители – Анна Швед и Анджей Майхер да обучават нашия екип от терапевти. Работата ни с тях е дългосрочна и след време ще създадем и в България Център за обучение за лечение на зависимости по модел „Минесота“.
Има ли значение къде се намира клиниката?
За да е ефективна терапията, нормално е клиниката да е далеч от изкушенията и градската среда. Отделихме много внимание за подбор на мястото. Близо до София е – Боровец, отличен сграден фонд, големи двойни и единични стаи, оборудвани като апартаменти, качествена храна и професионален готвач. Защо ли? Защото мястото, в което един човек прекарва 28 дни, също е фактор, който влияе на мотивацията му да иска да се лекува, за да води смислен и добър живот.
Битува мнение, че за „такива хора“ – алкохолици, наркомани, зависими към хазарт – трябва да се подхожда твърдо, защото имат нужда от превъзпитаване, да бъдат наказани за всички беди, които са причинили на близките си. С две думи - да страдат, за „да им дойде акъла“.
Точно тук се различава моделът Минесота от останалите начини за лечение. Няма наказание – има разбиране, емпатия, помощ...
Към пациентите подхождаме с уважение, защото това, че един пациент, болен от алкохолна зависимост, например, и в хроничната фаза вече се е превърнал в един отблъскващ човек – е симптом на неговото заболяване, а не естеството на неговия характер. Един наркоман или алкохолик, зависим от години, е силно страдащ човек, той е променен от болестта, понякога може вече да е изцяло деградирал от уважаван специалист до клошар. Но това не се е случило, защото той така иска, а защото заболяването така се развива. Ще ви дам един много разпространен пример - съпруга, която се оплаква, че колкото и да се моли на мъжа си да не пие той се крие от нея, лъже и пак пие. Хората трябва да разберат и да приемат следното - страданието на един зависим човек е толкова голямо, че единственото, което той има като инструмент да го облекчи, е веществото, към което е пристрастен.
Често съдим по себе си – щом аз мога да се въздържа, как така той да не може, каква е тази слаба воля? Това не е въпрос на личен избор да си зависим или не. 99% от хората пият алкохол, но не всички стават зависими от него. На човек, болен от рак, никой не му казва – стегни се, как не те е срам. А причините за тези заболявания често са идентични. Изобщо не може да става въпрос нито за характер, нито за воля – при болния човек зависимостта е заболяването, което променя тези важни човешки принципи и психиката му не реагира адекватно.
Моделът Минесота учи пациентите си и тяхното обкръжение да приемат зависимостта като тежко хронично заболяване, рецидивиращо без постоянна поддържаща терапия.
Не е виновен пациентът, че е болен, но неговата е отговорността да се лекува!
Често споменавате близките хора. Колко са важни те в целия процес на лечението от зависимост?
Работа с близките на пациентите е вторият стълб на цялостното лечение по модел „Минесота“. В повечето случаи близките стават съзависими. Понякога ми казват – „Ето ви го, лекувайте го него, ако той не пие, аз нямам никакви проблеми“. И това изобщо не е така. Освен че трябва да познават заболяването с всичките му фази и симптоми, за да могат да превантират евентуален рецидив, тези хора също имат нужда от терапевтична грижа. В семейството на зависим трайно са настанени срамът от заболяването, отчуждението, болката и огромното страдание, което няма да изчезне от самосебе си. Затова, докато един пациент се лекува в клиниката – близките му се срещат на живо или он лайн с терапевтите ни и това дава страхотни резултати.
Всеки човек, който има близък зависим може да се обади и да получи безплатна консултация от нас, имаме дежурни терапевти, които са на телефона от 9 сутринта до 9 вечерта. А от другата седмица започваме да организираме и безплатни информационни срещи, на които ще разясняваме основните принципи на болестта и как да се лекува при нас. Имаме развита платформа за он-лайн комуникация. Предвидили сме услугите ни да бъдат приложими независимо от мястото за живеене. Често се обаждат и българи, имащи нужда от помощ, но живеещи в чужбина. Организираме тяхното пътуване за лечение – посрещане на летището и трансфер до клиниката и обратно.
В какво се заключава психотерапията по модел Минесота?
Основата на този модел е комбинация от ежедневни групови и индивидуални терапии, като голямо внимание се отделя на семейната терапия. За 28 дни интензивен курс на лечение пациентът реално получава най-малко 160 часа терапия. Преминавайки през 6 етапа за тези 4 седмици, пациентът създава собствени механизми за справяне с болестта, получава възможност да се научи как да преодолява многобройни ежедневни предизвикателства, които преди неизбежно са го водили към употреба като единственото спасение от стреса и проблемите. Индивидуалният подход при лечението, индивидуален план за оздравяване, личен терапевт - са залогът за успешното лечение и пациентите ни го получават още от първия ден след постъпването в клиниката. Даваме уникална възможност на всеки, който има нужда от лечение, но се колебае, дали този начин с психотерапия е за него – да дойде за 3 дни в клиниката, да опознае начина на лечение, да поработи в групи и с терапевти и да реши дали му допада или не.
Само 28 дни достатъчни ли са?
След интензивния курс от 28 дни следва поддържаща терапия, като през първия месец всеки уикенд пациентите се включват в терапевтични групови срещи, „работилници“ ги наричаме, а след това имат тази възможност при необходимост до 2 години след напускане на Клиниката. Това е ефективният начин приключилите интензивния курс на терапията да се предпазват от рецидив. Още през първата седмица, връщайки се в нормалната си среда, пациентът се сблъсква със същите предизвикателства, заради които употребяваше преди. Но след терапията той вече е въоръжен. Въоръжен с умения как да избягва тези ситуации, как да се справя сам, къде да търси помощ!
Насърчаваме ги, освен участията в работилниците, да посещават активно групите за взаимопомощ – анонимните алкохолици, наркозависими... всеки пациент в края на терапията си тръгва с наши препоръки и насоки и знае, че при нужда винаги може да разчита на нашата помощ и професионална подкрепа. Нашите пациенти знаят, че независимо кога са приключили терапията си в клиниката, винаги могат да дойдат за няколко дни, за да си възвърнат силите и вяра в себе си.
Всъщност от тук идва и високият процент пациенти, благотворно повлияни от терапията по модел "Минесота" - 53% остават чисти цял живот, от 20 до 35 % при рецидив и с помощта на терапевти успешно преодоляват "пробиви".
Но остават едни 10-15% - какво се случва с тях?
Зависимостта е хронично заболяване, сравнимо с онкологични заболявания, диабет и други. При толкова тежки заболявания винаги има процент пациенти, които са в стадий, от който връщане назад няма, за съжаление – например пациентът с напълно увреден черен дроб може да бъде спасен само с трансплантация. А след това задължително трябва да се лекува с психотерапия, за да не увреди и „новия“ дроб. За наша радост имаме опит и на пръв поглед с абсолютно безнадежни случаи, при които нещата се обръщат и успяваме да помогнем и на тях.
Кой от симптомите при зависим от алкохол са ясен знак, че човекът има нужда от лечение?
Нуждата сутрешно време да изпие нещо, за да се почувства по-добре, да не треперят ръцете, главата да не боли, да изпие само една бира или едно „малко“. Когато алкохоликът губи контрол над количествата, които изпива – ясен симптом на заболяването. Обещава да спре да пие, но обещанието е за кратко време и после пак започва наново. Това, между другото, е и една от причините да се отлага лечението – близките започват да настояват за лечение, болният обещава, че няма повече да пие, държи се малко и пак се срива. И всичко се повтаря отново и отново. Решението е лечение – интензивно и качествено, точно това предлагаме при нас – в Клиниката „28 дни, за да си чист“.
